Сън бленуван, блян забравен,
непонятен, но любим,
в самотата изставен,
нека заедно да вървим.

Ти по тънката пътека,
между мрака и съня,
тихо тъпвай, нежно идвай
и напомняй за деня.

Че нощта е глуха още,
няма музика в града,
а луната сънно плаче,
непонасяйки страха.

Аз ще пази твойта тайна,
тъй невръстен е света,
тъй забързан е човека,
не разбира песента.