Песен пееше луната,
песен древена във захлас,
нежно мъркаше земята,
и припяваше за нас.

Тихо дойде самотата,
лесно вмъкна свойта власт,
и заплака тишината,
че застава между нас.

Ще изчесне тъмнината,
ще запее ясен глас,
щом повярваш, че мечтата,
се е сбъднала за нас.