Малко предистория:

  Моя милост завършва университета (бих казала "дай Боже", само дето хич не съм набожна), поне семестриално, след няколко седмици.
 В тази връзка, реших да си потърся работа.
 След месец и нещо влачене по интервюта, получих един много учтив отказ по emaila, гласящ, че въпреки всичките си качества и квалификация не ставам за обявената позиция.
 При което леко изумена (те хората след интервю често не ти пишат мейл, камо ли за да ти откажат такова), проверих за каква чак толкова специална позиция съм кандидатствала. Офис асистент. Според тях не ставам за секретарка.(Тук в още едни скоби да вметна, че при разглеждането на обяви открих 13 синонима на секретарка).
 Няма да ви обяснявам колко ме вбеси този мейл. Само да поясня, че моя милост освен почти завършено висше образование, е и не чак толкова горд притежател на далеч над средната компютърна грамотност (включително наченки на уеб дизайн и програмиране ), има прекрасен английски , задоволителен немски и ужасен руски език в актива си, както и е работила като оператор база данни и интервюер. И след всичко това очевидно не става за секретарка. А даже нямаше снимка на cvто ми, да речеш, че нещо русо им се е приискало.
 И та след всичкото това, отчаяна относно перспективите, се захванах на работа като технически сътрудник. Явно поне малко-отмалко ставам за секретарка, поне в подреждането на документи по папки и отмятането в екселски таблички ме бива.
 Само дето не ми понася. Колежките ми са много мили. И не много интелигентни. Всичките със средно. Никоя не знае език. Едната даже с Word  не може да се оправи. Само 2 седмици работя там и чувствам как мозъчните ми клетки умират.
 На всичкото отгоре девойките много държат да ме оплетат в офисните миниинтрижки. Две седмци ми надуват главата колко темерутеста била предната колежка, е днеска тя дойде на гости. То не бяха целувки, прегръдки, радост. Излезе. Почнаха да я плюят. А аз си мислех , че такова чудо има само в държавните служички, в колективи от лелички, малко по-възрастни от майка ми.
 И сега седя, гледам една брошурка за работа в Европейските институции и си мисля : "Люксембург е хубаво място.."

не е, просто е различно гадно. щом си настроена да откриваш негативните неща, бързо ще откриеш негативните неща и там :)